През врати залостени гледам навън
Има път, гора и синкаво-сива пелена
В небето над мен
В небето над мен
Аз имах мечти - очи огледала
И в сърцето ми виеше океан
При теб достигнах страшно сам
С поглед, покрит от светлина
Младост, с мен ли си?
С мен ли си в тиха тревога?
Ръцете ми изстиват бързо
Издирам свят до болка разкривен
От него аз, аз нямам нищо
И идвам при теб, мой бог
Виждал съм как хората падат
Боядисани в цвета на скръбта
Краката им - вплетени в черни въжета
Изградени от вече мъртви идеи
Не търся избавление
Аз търся забрава
Измамна младост