Махнете се от мен
Словосподелящи говеда
Помия ще забъркам и излея
Във вашите уста
Грознеете ми с ваще изпилени редове
Загасете, заспете, оставете ме да мисля без да спирам
Спирам
Спирам
Край
Изтрих си съня
Аз
Аз подир вас
Болест прихванах и без острота пребледнявах
Болест прихванах и без острата пребледнявах
С нокти крещя върху мойта стена
А душата ми се цепи на две прогарящи слънца
Съживи ме, о, ти музо греховна
Там ли се роди? И ти ли се затри
Изкара ме до дъно и изгълта
Мисълта ми гнойно жълта
Край
Изтрих си съня
Аз
Аз подир вас
Болест прихванах и без острота пребледнявах
Болест прихванах и без острота пребледнявах
С нокти издрах не превръщам аз
Кръвта си във хартиен прах
Млък! Затвори всички твои
Прекрасни врати
За да желая и фантазирам
Да живея, да създам, да не презирам
Антантата на затлъстелите кревати
Препарирани ме будят делегати
Продават ми кръгове
Но аз виждам
Квадрати!