Мислите удрят
Много силно пак
И колко ли ще
Страдаш този път
И търся начин
Усмивката да върна
Тихо долу
На земята ще крещиш
Аз вече сто пъти
Питам се как да спра
О, колко е трудно
След усмивката пак тъга
И да, и не
Безсиле и тъга
Викам тихо
Но никой не чува
Всеки ден изпитвам вина
Питаш ли се кога ще те чуя
И времето минава така
За мен то вече нищо не струва
Малко по малко
Спирам да броя
И малко по малко
Изчезвам от света
И моля за помощ
Подайте ми ръка
Без никаква сила
Трудно аз вървя
И вече сто пъти
Опитах се
Как да спра
И адски е трудно
В безсилие и тъга
Безсиле и тъга
Викам тихо
Но никой не чува
Всеки ден изпитвам вина
Питаш ли се кога ще те чуя
И времето минава така
За мен то вече нищо не струва
Малко по малко
Спирам да броя
И малко по малко
Изчезвам от света
И моля за помощ
Подайте ми ръка
Безсиле и тъга
Викам тихо
Но никой не чува
Всеки ден изпитвам вина
Питаш ли се кога ще те чуя
И времето минава така
За мен то вече нищо не струва